Тихият убиец в бокса: Спарингът ли отнема повече от здравето от самите мачове?

Всеки добре трениран боксьор ще ви каже, че в нощта на мача тежката работа вече е свършена. Самият двубой, колкото и да продължи, би трябвало да е лесен в сравнение със седмиците и месеците на изтощителна работа в залата. И все пак остава възприятието, че именно случващото се в ринга е единствената причина за травми и увреждания.

Често обаче мачът е просто последният удар. Истинското наказание - онова, което разрушава мозъка - се натрупва много преди първият гонг да удари.

"Открихме, че повечето смъртни случаи в ринга са можели да бъдат предотвратени, защото са пряк резултат от нокаут по време на спаринг или инцидент в ежедневието", заяви президентът на WBC Маурисио Сулейман.

На конвенцията на WBC той наложи правило всеки нокаут, случил се в залата по време на спаринг, да бъде докладван както на организацията, така и на съответните атлетически комисии.
Което на пръв поглед звучи добре. Но е почти невъзможно да се контролира.

"Боксьорът ще направи всичко, за да се бие", казва д-р Нийл Скот за мониторинга на случващото се зад затворените врати на боксовите зали. "Има безброй примери за боксьори, които укриват важна информация - като епилепсия, продължаващи главоболия - и след това се поддават на 'синдрома на вторичния удар' в ринга."

 

Какво е "синдромът на вторичния удар"?

Синдромът на вторичния удар е точно каквото звучи. Първият удар причинява увреждане, често без реално откриване, оставяйки мозъка уязвим за влошаване, когато последва вторият удар.

Научни изследвания сравняват силата на удар от трениран боксьор - която е 52 пъти силата на гравитацията - с удар от 6-килограмова топка за боулинг, хвърлена с пълна сила. Когато след това вземем предвид броя удари, които виждаме в един мач, и безбройните други, които не виждаме по време на тренировъчния лагер, нивата на поражения са направо плашещи.

Вижте също: Защити мозъка си: 5 добавки, които всеки боец ТРЯБВА да взема

За контекст - канадският претендент в полутежка категория Райън Розицки разкри колко спаринги прави преди мач.

"Наистина зависи от двубоя и времето за подготовка, но за последния ми мач - 12-рундово равенство с Ямил Перлата през 2024 - правех по 8 до 10 рунда, три пъти седмично", каза той.

Лагерът на 30-годишния боец продължи осем седмици - което означава до 240 рунда спаринг. Има 22 мача. Ако се е подготвял по същия начин за всеки от тях, това са над 5000 рунда спаринг - и това е преди да започнем да смятаме аматьорската му кариера.

"Някак ме радва, че не съм добър по математика", пошегува се Розицки.

 

Лъжите, които запазват хляба

Но отношението му е типично. Да очакваш боксьор да признае, че е пострадал в тренировка, е нереалистично по няколко причини, но най-голямата и най-очевидната е последицата за прехраната му.
Реномиран треньор разказва, че един от неговите бойци, претендент от световна класа, нокаутира четирима различни спаринг партньори в рамките на една седмица; трима от тях проведоха професионални мачове до две седмици след като се събудиха. Ако те или екипите им бяха разкрили подробностите от тези сесии, никой нямаше да бъде платен.

"Да, можем да помолим боксьорите да ни кажат истината", продължи д-р Скот. "Но има човешки фактори за разглеждане: хората лъжат. Най-големият проблем е, че боксьорите искат да правят спаринг, ще пътуват, за да правят спаринг, ще правят спаринг, за да се развиват, много от тях изкарват пари от спаринг. Напълно нереалистично е да се регулира всяка зала."

Това разбира се е вярно. Именно затова проблемът със спаринга е толкова тревожен: просто казано, той се случва в безброй зали по целия свят, всеки ден, и е напълно нерегулиран.

"Хора от всички сфери на живота лъжат, но боксьорите лъжат по навик", казва Робърт Смит от Британския боксов съвет за контрол. "Можете да правите разпитите толкова редовно или обширно, колкото искате, но не можете да направите абсолютно нищо, за да гарантирате, че отговорите са истина. Имали сме боксьори, за които по-късно откриваме, че са претърпели травма, но ние сме последните, на които биха казали, защото знаят, че ще отменим мача."

Южноафриканският д-р Питър Нгатане е съгласен.

"Преди да отговорят на въпроса, те ще помислят кой е правилният отговор и кой е виновният отговор. Виновният отговор ще доведе до изваждането им от мача, така че ще дадат правилния отговор - този, който гарантира, че се бият и получават заплащане... Осемдесет процента, може би дори 100 процента от травмите се дължат на спаринга."

Нгатане разказва история за боксьор, който работел като електротехник и паднал от стълба, удряйки главата си, дни преди мача. Когато вторият удар беше нанесен от противника му, той не възвръща съзнание след нокаута.

Гордостта на воина

Има и друг фактор - гордостта на боксьора. Подхранвани от идеята да изглеждат непобедими, да очакваш от тях да разкрият болка, претърпяна по време на спаринг - или дори след падане от стълба - противоречи на воинския кодекс, по който всички те живеят.

През септември 2016 година шотландският боксьор Майк Тауъл излиза на мача си с Дейл Еванс след седмици на хронични главоболия. Но чувствал, че не може да каже на никого за тежестта им, защото знаеше, че заплащането му ще бъде отнето. Тауъл, както всички бойци, не обмисли най-лошия сценарий. Той беше спрян в петия рунд и почина на следващия ден.

Осем месеца преди това Ник Блекуел беше пребит до кома от Крис Юбанк-младши. След възстановяването си той призна, че истинските щети вероятно са причинени по време на яростен спаринг в подготовката му. Неразколебан, Блекуел - въпреки че му беше казано, че не може да боксира повече - организира таен спаринг, за да утоли жаждата си за бой. Завърши в болница, с мозък, завинаги увреден.
 

Смъртоносният коктейл

"Нямаме подходящи протоколи за спаринг", каза д-р Рикардо Монреал. "Повечето спаринг сесии нямат никакъв научен анализ. За да бъде спарингът 'безопасен', той изисква участието на всички: бойци, мениджъри, треньори, промоутъри, комисионери... Затова трябва да се водят дневници за всяка спаринг сесия - с минути, тегла, инциденти, всичко записано."

Монреал, от Мексико, описа комбинацията от спаринг заедно с другия таен убиец в бокса - прегряването на тялото за сваляне на килограми - като "смъртоносен коктейл". И това е коктейл, който хиляди нищо неподозиращи професионални боксьори ще продължат да пият с пълни шепи.