Историята на Адел Бакър! От национален шампион на България до дюнерджия и обратно

В последно време в ТикТок стана популярно много хора да споделят спортните си постижения, а след тях и това, което правят към днешна дата. Тъжното е, че всички тези клипчета ни показват младежи, които са били успешни в даден спорт, но поради различни причини се принуждават да спрат. Те се отказват от мечтите си и влизат в сивото ежедневие, за да работят професии като обикновените хора.

Преди няколко дни попаднахме на такова клипче, което ни показва историята на борец, който е постигнал успехи в борбата, но години по-късно започва да работи в дюнер. Решихме да се поинтересуваме по темата и се свързахме с него, за да ни разкаже историята си. В тази статия ще научите историята на Адел Бакър, който е роден в Сирия, но от години живее в България и успява да стане 3-кратен шампион в категория до 97 килограма.

Адел, здравей, представи се накрато пред нашите читатели.

"Казвам се Адел Бакър и съм роден през 1998 година в Дамаск, Сирия. Аз съм дете от смесен брак. Баща ми е сириец, а майка му българка. Започнах да тренирам борба през 2012 година, след като избягахме от войната в Сирия. Записах се в спортното училище в Сливен през 2013 година. Запалих се по спорта, защото баща ми е бивш борец, брат ми също е такъв. Може да се каже, че спорта е в кръвта ми."

Може ли да ни разкажеш малко за кариерата си в борбата ?

"Може да се каже, че започнах малко късно с борбата в свободен стил. По време на първото ми състезание бях при кадетите и записах само загуби. Във втората година това се промени. В категория до 100 килограма станах шампион на България за кадети и национален състезател. Участвах на много международни състезания и спечелих медали в много от тях. Мисля, че най-важното ми постижение е, че представях България на европейското за кадети, където записах победа и две загуби. След това влязох при юношите и там 3 поредни години бях шампион в категория до 97 килограма. По онова време продължих да бъда национален състезател."

Какво се случи в кариерата ти, за да вземеш решението да спреш с борбата ?

"Историята е очевидна. Аз бях номер 1 и нямах конкуренция, но все пак съм от малък град като Сливен. Знаех, че ще се боря за България на световни и европейски. За съжаление по онова време треньор на националния отбор беше човек от Левски. В моята категория втория след мен беше от клуб Левски. Дойдоха при мен и направо ми казаха, че няма да участвам, защото ще вземат момчето от клуба на Левски. Преборихме се няколко пъти с него и аз го победих. Победих го и пред хората, които въпреки това го избраха. Това обаче не промени тяхното решение, а аз разочарован си взех багажа, след което напуснах и спрях със спорта."

Какво се случи след борбата ? Как стигна до работа като дюнерджия ?

"Стигнах до тази работа, защото човек трябва да се изхранва. Трябват ти пари, за да живееш. В борбата това го нямаше. Години наред бях национал, но въпреки това не съм взел 1 лев. Всичко си купувах сам от кецове до екипировка. Аз съм наполовина арабин и знам какво е дюнер и как се приготвя. Стигнах до този занаят, защото по онова време федерация и треньори не бяха точни хора. Всеки мислеше как да си пусне негов човек и да прецака другия."

Към днешна дата спокойно може да се каже, че си успял предприемач и от работник ставаш собственик на дюнер, нали ?

"В момента с цялото ми семейство държим две заведения за бързо хранене в Сливен и София. Saha Duner са нашите заведения. От работник станах собственик и може да се каже, че и в тази работа съм доста добър."

Какво ти е мнението за борбата в момента ?

"Мисля, че федерацията не мисли за децата, които са по залите. Не се интересуват, че имат мечти и тренират за тях. Тези деца нямат никаква финансова подкрепа. В последните години федерацията взима хора от различни държави, за да се борят за България. Дават им големи заплати и договори. Това отказва доста млади таланти. Слава на Бога вече имаме нов президент на федерацията. Това е човек, който ще сложи край на тези неща и ще мисли за доброто на борбата в България."

Мислиш ли, че можеше да стигнеш до върха, ако нямаше налагане на свои хора, както сподели по-рано ?

"Разбира се, вярвах, че ще стигна до световния връх. Тази вяра до ден днешен ми дава стимул да ходя на работа и да развивам бизнеса всеки ден."

Разбрахме, че си решил да се върнеш в борбата. Разкажи ни малко вече.

"Близо 5-6 години бях неактивен на тепиха. В момента съм на 27 години и тази година се върнах на тепиха. Успях да завърша на 3-то място на държавния шампионат в категория до 125 килограма. Загубих от младо момче, което е европейски шампион. В момента се готвя здраво, за да се върна във форма, но това ще отнеме време."

Какви са бъдещите ти планове за борбата, след като се завърна ?

"Искам да стана шампион поне още веднъж, преди да стана твърде стар за спорта. В момента уча в НСА и съм 3-та година. Надявам се в бъдеще да стана национален треньор."

Какво е чувството да стъпиш на първото място и горд ли беше да представляваш България ?

"Разбира се, че съм горд. Българите сме голям народ. Чувството да си на първо място те изпълва с мотивация и те кара да искаш винаги да си първи."

Обиден ли си на хората, които не ти позволиха да разгърнеш напълно своя потенциал ?

"Обиден не, но съм разочарован от тях."

Какъв съвет би дал на младите, които сега върват по твоите стъпки ?

"Мога да ги посъветвам да не правят моята грешка и да не се отказват от мечтите си. Борете се за правото си и не позволявайте на хората да ги прецакват, докато вие просто си мълчите."

Изисква се кураж и смелост да се върнеш в спорта, след като си го напуснал разочарован. Това явно са неща, които не липсват на Адел Бакър. Екипът на ММА.БГ му пожелава здраве и търпение, за да постигне целта си, която е поне още веднъж да стане шампион по борба.