Интервю с боксьорката Наталия Рагозина

Тези дни в Германия се проведе мачът реванш на рускинята Наталия Рагозина срещу кенийката Конжестина Ачиенг. Както и в първия мач, в Магдебург звездата на световния бокс и притежателка на 7 шампионски пояса Рагозина победи тъмнокожата си съперничка, този път с единодушно съдийско решение. След мача шампионката даде интервю за руските медии. Родена е на 5 април 1976 г. в Караганд (Казахстан). Живее в Москва. Боксира във втора средна категория - до 76,2 кг). Притежателка е на шампионските пояси във версии: WBC, WBA, WIBF, Global Boxing Union, IWBF, WIBF и WIBA. Играе десен гард. Провела е 19 боя: загуби - 0, победи с нокаут - 11.

Как оценявате срещата?
Един от най-добрите ми боеве. Имаше срещи, които приключвах спешно, с нокаут, но тук показах, че вече съм пораснала от първата ни среща през юли.

Преди мача играхте спаринг с Николай Валуев.
Настройвах се психически: трябва да я бия! Вече съм на 32 г. и ако успея - продължавам, ако не - прекратявам кариерата. Затова специално потърсих Коля Валуев - той също бе в Германия за мача с Холифийлд на 20 декември - за да събера сили. С него сме приятели и той наистина ме зареди с енергия. Много е добър, обичам го.

Т. е. присъстваше и спортен елемент?
Разбира се! Неговият треньор Владимир Зимин разреши да бъда спаринг на Коля. По време на тренировката постоянно се обръщаше към него: "Отхлаби малко, де, и остави Наташа да поработи". А Валуев му отвръщаше: "Как да се отпусна? Та Наташа е абсолютна шампионка!". Проведохме три пълноценни рунда. Бихме се, смяхме се и накрая получих добър емоционален заряд, който, очевидно, ми помогна. Впрочем никак няма да е лесно да го победят. Коля много се е променил и Холифийлд бая ще се озори.

Ще отидете ли в Цюрих за мача Валуев-Холифийлд?
На всяка цена! Ще подкрепям Коля.

Ачиенг се държеше много агресивно преди мача. А после едва не ви се хвърли на шията.
Да, държеше се неадекватно. Но аз й благодаря, защото поведението й адски ме мотивира. При първия мач обаче тя ме надви психологически - с юмруци, лакти и сериозна подкрепа от публиката.

Откъде такава мощна подкрепа за Ачиенг? Толкова ли много кенийци има в Германия?
На първия мач от един паралелен клуб пристигна цяла тълпа нейни събратя, с треньори, които са подготвяли и мен. Те познаваха моя стил и движения. Понеже с успехите си дразня много хора, те ми завиждат и се стараят да ми пречат. Именно такива хора тренираха Ачиенг. Когато излязох на ринга, в отсрещния ъгъл стоеше младеж, мой бивш съотечественик. Не повярвах на очите си. След мача той дойде и ми се извини: "Наташа, моята работа бе само да я мажа с вазелин и да й подавам вода". С две думи, хора, с които заедно сме тренирали и общували, после излизат срещу мен - това е психологически тормоз.
 

Германската публика е променлива. След първия мач ви освиркаха, а след втория ви аплодираха. Не е ли обида?
Не, първият дуел беше в Западна Германия, където обичат повече бедните, нещастни африканци. Когато излязох на ринга, те ме освиркваха, тропаха и гърмяха. Но в Магдебург, Източна Германия, където с един немски клуб постигнах най-големите успехи в кариерата си, хората аплодираха както мен, така и Ачиенг. Те знаеха, че аз съм по-силна, но ни уважаваха и двете.

Често ли тренирате с мъже?
В последно време, да. Макар че там техниката е по-различна. Но е полезно, защото после по-лесно се оправям с девойките. Освен това спаринг партньорките явно се страхуват от мен и не идват на тренировки.

Близките гледат ли вашите мачове? Например 8-годишният ви син Иван?
Синът ми е лют фен. Сестра ми разказва, че седял пред телевизора и крещял: "Бий, удряй! Давай, мамо!". А когато си дойдох (по телевизията не показаха награждаването), той ме попита: "Маминке, къде ти е поясът?".

С какви спортове ще се занимава?
Искам да го запиша футбол в Динамо например. Ако иска, може да пробва и бокс, макар че аз не одобрявам. В мъжкия бокс ударите са много по-силни.

Вашите родители обаче ви разрешиха да се боксирате.
Мама и до днес е против. В последния ми мач видяла, че побеждавам, и въпреки това се разплакала. Когато разбра, че ще се бия с Лейла Али - когато още не се беше отказала от титлите си - мама каза: "Наташенка, защо е нужно да се биете? Защо просто не си останете приятелки?". Аз й отговорих: "Спокойно, ние само ще се посдърпаме, а после ще станем дружки".

Имате ли си приятел?
Да - приятел, учител, наставник и любим човек - всичко в едно. Това дори не е бойфренд (усмихва се).

А не го ли е страх с вас?
Мисля, че не. Според мен по-страшно би било, ако той не беше с мен. Знаете, че имам собствен блог и феновете често ми пишат. Наскоро един ми писа: "Готов съм да стана вашата тренировъчна круша, за да бъда до вас".

Влияе ли женското настроение върху мачовете ви?
Много. Женският бокс си е женски бокс и той е по-различен от мъжкия.

Забелязахме, че не ви притесняват голите фотосеанси?
Да, обичам да позирам гола и не се срамувам от тялото си. Според ценители и то е истински нокаут.

Превод от руски: "7 дни спорт"

Източник: Sportal.bg