Олимпийски боксьор обясни защо вече се страхува на тренира джиу-джицу

Тони Джефрис, бивш световен шампион по бокс, най-накрая затвори вратата на бразилското джиу-джицу след години тренировки. Той започнал да тренира джиу-джицу едва на 37 години. Веднага се запалил по него. Тренирал почти всеки ден, понякога дори седем пъти седмично. Неговата идея ? Тези, които тренират по-често, се учат по-бързо. Но тялото му започнало да протестира.

Мускулите го болели непрекъснато, гърбът му се чувствал сковаван, както и вратът му. И тогава, през октомври 2024 г., нещата се объркаха ужасно. След тренировка той усети нещо да пука във врата му. Отначало си помисли, че ще мине. Но на следващата сутрин се събуди с болка и изтръпване в ръката. Тони ходеше от един специалист на друг.

Хиропрактици, физиотерапевти, спортни лекари – всеки казваше нещо различно. Междувременно болката му само се влошаваше. Той едва можеше да ходи. Дори не можеше да си завърти врата. В крайна сметка му направиха ядрено-магнитен резонанс. Резултатите бяха тежки: множество издутини в шийните му прешлени и прищипан нерв. Дясната му ръка се отпусна и той загубил силата си.

На Тони му сложиха шина на врата и трябваше да държи врата си неподвижен. Той носеше тази шина четири седмици и не можеше да направи нищо. Животът му спря. Нямаше спорт, нямаше видеоклипове, дори ходенето беше трудно. Изпадна в депресия. Човек с черен колан по джиу джицу го посъветвал на отиде на лекар в Мелбърн.

Лекарят препоръча нервен блок. Тони получил болезнена инжекция точно там, където е прищипан нервът. Беше странно преживяване, от което той усети изтръпване, преминаващо през цялата му ръка. Но проработило. Болката изчезнала. Нямаше вече изтръпване. Той можеше да се движи нормално отново. Тони дори започна отново да се боксира.

През март 2025 г. той счупи световния рекорд на Гинес за нанасяне на най-много удари за 24 часа. Това беше странен момент, особено като се има предвид, че десет седмици по-рано той едва можеше да се движи. Въпреки това, Тони стои далеч от джиу-джицу. Опита още няколко пъти, но беше твърде уплашен. Страхуваше се да не загуби всичко отново.

Той дори не смееше вече да вдига децата си. Дясната му ръка оставаше слаба. Тони признава, че е бил самокритичен. Той честно казва, че е тренирал твърде усилено и следвал твърде много егото си. Въпреки това, той остава фен на спорта.

„Обичам джиу-джицу, но вече не смея да го правя.“, признава Джефрис.

Сега се придържа към бокса и тренировките с тежести. Може би някой ден отново ще се занимава с джиу джицу, но засега не.