Владимир 'Bul Bull' Георгиев в битка за шампионски пояс: Няма да е лесно, но така е интересно!

Владимир „Bul BULL“ Георгиев не се бои да нарече бокса такъв, какъвто го вижда: „Хубав спорт, шибан бизнес.“ Зад тези думи стои боец, минал през зали от Англия до България, през контузии, успехи и загуби, човек, за когото рингът е място, където мечтите се проверяват в най-суровия им вид.

На 19-ти юли в MAX FIGHT 62 Георгиев ще се изправи срещу Рони Александър Ландеета Утрера в битка за световната титла на UBO в супер средна категория. Мачът е за 12 рунда - най-дългият и най-тежкият тест в досегашната му кариера.

„Няма да е лесно, но така е по-интересно,“ споделя Владимир.

„Искам големи мачове, искам да се развивам. Не съм тук, за да си правя мачлета за Инстаграм. Ако исках само това, щях да си стоя локално. Аз обаче съм тук, за да се развивам, да стигна по-напред в класациите. Това е пътят - няма друг,“ заявява Георгиев.

Преди години, още в аматьорските среди, той усеща, че трите рунда не са неговото поле.

„По принцип аз се разигравам по-бавно. На повече рундове се чувствам по-добре,“ казва Георгиев.

Именно това е и причината той да премине в професионалния бокс в Англия. Там прави първите си пет мача, после се връща в България и продължава пътя си под ръководството на мениждъра Васко Алексеев.

От тогава насам единствената посока е напред: двубой за европейски титли на IBF и WBO Global, спечелена шампионска титла на България, мач с шампиона на Латинска Америка Хуан Руиз.

„Аз не обичам да си губя времето. Когато правиш това, което обичаш, мотивацията идва отвътре. Само така можеш да успееш,“ казва Георгиев.

За него всяка подготовка е тежка, а трудностите - неизбежни.

„Тренировката е мястото, където ти е гадно, където боли. Колкото по-гадно си го правиш там, толкова по-лесно е на мача. Защото тогава знаеш, че си си свършил работата,“ казва Георгиев.

Той вярва, че дисциплината, а не мотивацията, е ключът към успеха.

„Мотивация няма. Има дисциплина. Тренираш, без значение дали ти се ходи в залата или не. Трябва да знаеш, че винаги можеш да победиш, дори да имаш 20% шанс. Защото, както казва Мохамед Али, ‘Мрази всяка минута от тренировките, но страдай сега и живей остатъка от живота си като шампион’.“

За Ландеета, предстоящия си съперник, Георгиев е изключително респектиран.

„Много хора ме предупредиха да внимавам с него. Той има огромен опит - шампион по кикбокс, ММА, четири пъти шампион на Испания. Няма бутане, страшна психика. Победата над такъв човек ще бъде много сладка,“ казва Георгиев.

Рони Александър, както родните фенове на бойните спортове познават венецуелеца, вече няколко пъти е демонстрирал уменията си пред българска публика, но в клетката по правилата на ММА.

В подготовката на Владимир участват и други български бойци като Николай Дишков, с когото Георгиев споделя, че се познават отдавна. Дишков също ще стъпи на ринга на MAX FIGHT 62.

„Много е важно с кого се обграждаш. Няма как да не дърпаш напред, ако хората около теб са мотивирани и искат да се развиват. Тези, които искат само да седят на кафета и да говорят… те никога няма да видят колко е трудно навън. За мен тези хора не съществуват,“ казва Георгиев.

"Винаги ще агитирам новите боксьори, да рискуват, защото и в добро, и в лошо, твоите близки винаги ще са до тебе, винаги ще подкрепят, докато душманите, и добро да правиш, и в лошо - все ще сипват помията си отгоре."

За него рингът е арена на истината, мястото, където човек остава сам срещу болката и страха - и трябва да ги превърне в победа.

„Това е мечта, която виждаш само ти. Никой друг не я разбира. Там няма оправдания, няма мрънкане. Влизаш и доказваш кой си. Това е мястото за екзекуция - там се вижда кой колко струва,“ завършва Георгиев.